В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив,
прати ме в проклето сияние.
Бдение вечно над живия труп -
кратък момент на признание.
След като изплувам и вече съм сух,
изпадам във силна агония, чувствам се толкова кух.
И, по някаква странна ирония,
за чуждия писък съм глух. ...