2 ene 2007, 13:27

Слагам вечерята 

  Poesía
565 0 12

Слагам вечерята.
Аз съм онази чиния на масата
от която ти ще ядеш.
Може да бъда и простата вилица...
Но навярно усещаш,
душата ми не  е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш.
Без думи седя. И те гледам.
Говориш ми...Нищо не чувам.
Отнесено кимам, само с очи.
Ръката ми някак трепери...
Запалвам цигара и вдишвам дима,
а той във очите ми лее сълзи.
Не ме питай, дали съм щастлива!
Душата ми...не ти принадлежи!
--.08. 2006.г.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...Любенето за мен е танцуване на две тела в съпровод на ДУШЕВНО СЛИВАНЕ, ако няма онази обич по-нежна и от звън...
    Това са твои думи, Джейни. Щом няма "душевно сливане", зарязвай го, мила. Ще намериш друг, с когото ще се слеят душите ви...И ще бъде едно изпепеляващо танго
  • Чудесна си, приятно ми е в стиховете ти!
  • силни думи. поздравления!
  • "Но навярно усещаш,
    душата ми не е твоята гозба.
    Само в нея не можеш да ровиш"-толкова тъжно,чак боли...
  • Много ми хареса Джейни!!!
    Наистина са познати чувства!
  • Тъжна си още!!! Но е много хубав стиха ти!!! Поздрави, Джейни!!!
  • До болка познато ми е!
    С теб съм!
    Поздрав!
  • Колко близко е до мен това чувство!
    Поздрави, Джейни!
  • Много хубаво Джейни! Поздрави! Обичам кратките стихове в които е казано много. 6
  • Познати чувства!
    поздрав!
  • Болезнен стих Джейни, тежест се усеща в думите ...

    Поздрав и усмивка.
  • Много болка струи от тук...
    Прекрасно е, браво!
Propuestas
: ??:??