26 ago 2017, 22:13

Славей 

  Poesía » De amor
920 4 3

Запей ми за обич, прелитащо птиче! 

За топлите нощи и хладния мрак...

Запей ми за тъжното младо момиче,

което замина с най-късния влак.

 

Навярно младеж без сърце е оставил 

лицето ѝ хрисимо в тъмния здрач.

Нима е нехаен и днес е забравил —

самотните облаци ронят се в плач.

 

Кога ще разливат ранените клепки 

сълзите си тежки в реки от любов?

Кога ще заспиват ръцете й крехки 

до устни, разбрали любовния зов?

 

Когато Луната е тъй мълчалива,

че Слънцето гали я с лъч от сатен,

запей, мило птиче — за теб ще откривам

надежда за обич в най-тъмния ден.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??