27 abr 2021, 20:43

Славей 

  Poesía » De amor
930 0 2

За любимата решен да попее,
в небето се с вятъра рее.
Погледна, набеляза си клон,
кацна надавайки стон.

 

Песен изля се любовна,
мелодия сладка, мажорна.
Слисани слушаха всички,
обитатели далечни и близки.

 

Ала драма настана голяма,
певеца остана без дама.
На прага на любовните двери,
адресат песента не намери.

 

Притихнал на клона, сломен
с поглед сълзлив, заслепен.
Застигнат от съдба злощастна,
пламъкът в гласа...угасна.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??