9 jun 2007, 20:46

След Бангей 

  Poesía
951 0 6
След Бангей
Замина си последната ми радост...
Замина си и Песента остави
(изпята пред момчета непознати).
Китарата... и Табор... Не забрави,
да бръкне надълбоко във сърцата.
Прегръдка мъжка и сълзите (скрити)...
Разстроен срещам погледа подобен.
И само който знае ни съдбите,
да разбере Сълзите е способен.
Не е трагедия, но си е чиста Проза,
Душата сродна да потъне в мрака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??