От болката достигнал до апатия,
индивидът опознава самотата.
Като ненужна вестникарска статия
тогава е изхвърлен от тълпата.
След самотата идва промяна в нашия живот.
Миналото е пречистено от спомени.
Тогава светлата надежда е на ход.
Забравяш всичките сълзи проронени.
Забравяш мнението на незрящите души,
раната в сърцето заздравява.
Няма никой щастието ти да разруши,
защото твоята силна воля не му го позволява.