22 ene 2023, 18:48

След буря 

  Poesía
581 4 6

Събрани тук и  облаците на седянка

огромни,  черни,  предвестници на буря с дъжд

едничко между тях по чудо оцеляло

 свило се  и онемяло, облаче във форма на едно сърце

Забиха лудо големите камбани

крещяха сякаш  „ Бягайте, беда!„

и вятър се изви злокобно

понесъл  в своя бяг и жълтите листа

Каква е тази гледка, събрала  всичко от света в едно

и слънце няма, облаци  стоят  пред него

разперили злокобно своите криле

не  прегръдка,  а смърт вещаят те

Мърморят нещо облаците черни

и думите им падат като град

пречи  им единствено сърцето

понесло на гърба си случаен слънчев дъх

А капките от него оживяха

спуснаха  се натежали по оцелелите листа

да се слеят,  напоят с надежда цялата земя

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за отделеното време, мила Тане! Бъди благословена и вдъхновена!
  • Браво! Много ми харсва!
  • Елиз, благодаря! Да е прекрасен денят и изпълнен с множество творчески идеи! Благодаря ти!
  • Благодаря, Младене! За мен е радост и огромна чест!
  • Аз бладодаря, мила Тони за отбивката на моя страничка, за топлите думи и поставянето на скромния ми опит в „ Любими“! Трогна ме! Благодаря!
  • Черните облаци, оцветени със сърцето на Надеждата!
    Благодаря, Руми!
Propuestas
: ??:??