След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове...
А „нещо“ трудно обяснимо
във въздухът трепти край нас –
то още няма свое име,
но носи титанична власт!...
Във тишината сам случаен
и мълниен отеква гръм –
Духът на Бурята това е
заварил ни сега навън...
А облаците мръсно-сини
препускат яротни и зли...
Димът от селските комини –
се сте́ле плавно и пълзи́...
Щом птиците летят на ниско
с инстинкт, като живота стар
и колко Бурята е близко –
усеща всяка жива твар...
Небето мълнии разцепват –
смълчи́ се, тре́сне изведнъж,
смрачава се, след миг просветва
и се отронва едър дъжд...
... но някак си се диша леко
дъхът на билки и озон,
когато в старата пътека
поел си сам към бащин дом!...
07.11.2020.
© Коста Качев Todos los derechos reservados