Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22 may 2007, 13:55

След дълго тичане 

  Poesía
659 0 13
Прегърбиха се думите от чакане,
от викане се заглушиха пистите,
очите ми, слепеещи след тичане
кацат,  бели гълъби по покривите.
Зениците, червени от препускане,
се укротиха в птичият ми поглед,
ръцете ми от дългото прегръщане,
сега са литнали крила от спомен.
Душата, вятър летен от жадуване,
в небето синьо е намерила гнездо,
след дълго тичане през дните,
подслон намира, своето место...
Сега съм птица в ширнало небе,
душата ми лети във облаците бели,
ала сърцето пази свойте белези...
за да не повтори отново грешките.
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??