Когато вечер дойдеш уморен,

от снимки, работа си изтощен,

ще ти предложа скут да отмориш,

да легнеш, малко да поспиш.

Полегнал тъй, с лице към мен,

с въздишка, вече ти успокоен.

В уюта на нощта прибран,

ще те завия със любов – юрган.

Веждите леко ще помилвам,

клепачите ти ще целуна тихо,

с душа от всички те закрилвам,

почивката ти пазя, стихвам.

Дланите,  отпуснати край мен,

ще галя, с устни ще покрия,

спомени за всички други в този ден,

от тяхното докосване, ще ги изтрия.

Ще се събудиш прероден,

пречистен, осъзнат, обичан,

взорът ти ще бъде устремен

в живот, със мен предричан.