Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа,
прекосяват коварни водѝ.
Изнурени по тясна пътека,
без почивка всред залп от лъжи.
Продължават, посоката следват,
за да стигнат своя финал.
Посадили зрънце надежда,
чакат плод... след смъртта разцъфтял.