3 nov 2009, 22:19

След години 

  Poesía
748 0 1

 

 

В живота ти да идвам - нямам право;

ти своята съдба си подредил

и грешки да повтаряме отново,

та кой ли би ни позволил!

 

Реален образ - няма как да стана;

да се разминем нужно ни е пак,

за тебе непозната да остана,

макар и пътници в един и същи влак.

 

Да върна времето - това не мога,

раздадени са картите - уви;

играта ще приема - дори и строга,

но някак ми е тъжно и боли.

© Валя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно ми стана и на мен...но аз играта не мога да приема, засяда ми една буца в гърлото...Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??