След изборите

Време на разпри, партийни борби,

всеки щом гледа да се уреди

с клюки, интриги, с доноси, кражби,

с постове нови отреждат си дажби.

Предните  били изкусни лъжци,

но целите пак се превръщат в пари.

Стари и нови вият през глас -

всичките мислели само за нас.

Бедният  гледа тъжно встрани.

Джобът е празен  пак в тия дни.

Кредити, сметки, харчат децата,

все не достига малка заплата.

Дал си гласа за нова управа,

пак губи вяра, че има държава.

Двайсет години го лъжат в очи.

Никой не мисли за бедни души.

От работа капнал, едно му остана -

псува на майка в пиянска забрава.

Проклина  властта със злоба в душата:

 - И на тези ще стигнат двата квадрата!