24 nov 2009, 18:48

След края 

  Poesía
837 2 6

Не ми вменявай никаква вина,
за нищо аз пред теб не съм виновна,
че мойта грешка била е една,
но тя навярно била е съдбовна.

Че срещнах теб...
че дадох любовта...
с умението всичко да прощавам...
Навярно ще ме съдиш за това?
Обичах те...
но днес те съжалявам.

Пред тебе нямам никаква вина,
за теб не ще съм никога добрата,
от теб си тръгна другата жена -
жена, която знае си цената...

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знай си цената! И не тъгувай за мъчителното тръгване! След всеки край има едно начало...и нека то е добро и светло...пожелавам ти го най-искрено!
  • истинско
  • Когато си дала любовта с мението всичко да прощаваш е доста трудно да осъзнаеш цената,която имаш.Особено ако любовта ти е такава,каквато аз я познавам.Дълъг път си извървяла.Според мен си истински герой.
  • Наистина, мъчително тръгване....Но стихотворението е много силно...
    Поздрави!
  • "Обичах те...
    но днес те съжалявам."
    Харесах!
  • Мъчително тръгване...единствено възможно...
    Хареса ми!!!
    Привет!
Propuestas
: ??:??