След края на пиесата

3 nov 2022, 18:27

Poesía » De amor, Filosófica

299 0 2

Когато зад кулисите ме няма

и моята прегръдка не е там,
когато сърцето ти е рана,

за която аз дори не знам,

Когато ролите отново се сменят

и злодеите превърнат се в герои,

и щом щастливите завършеци се провалят,

дали ще разбереш, че мойта воля

Като актриса, извадена на показ,

като птица, затворена в кафез,

не беше да играя главна роля,

а да отстъпя същата на теб.

Когато няма кой да разбере, че плачеш,

дори ако озаряваш със усмивка,

тогава спомни си колко значиш

за онази, пишеща за теб на листа.

Тогава ще узнаеш - любовта ми

не беше роля, фарс, аплодисменти.

Маската свалена е отдавна.

Само пред теб била съм себе си…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2022-11-04T08:17:51+02:00

Много чувства си вложила в стиха. Искрена си и това го прави хубаво. Поздравявам те!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-11-03T18:39:51+02:00

Научи се да бъдеш себе си пред всички и по всяко време. И в поезията си бъди честна, тя е първия ти приятел. Интересна е житейската ти позиция, Ангела!