4 abr 2010, 16:39

След любов 

  Poesía » De amor
856 0 0

Мъка черна в моята душа

спира ми радостта.

Боли душата ми превита,

свита от лъжи, убита.

 

Изгрява слънце, навън е нов ден,

но остава тъмно в мен.

За вас животът продължава,

за мене наближава краят.

 

Лица, усмивки и мечти

пред мен размазано се носят.

Душата ми, превита от лъжи,

върви по изстиваща жарава, боса.

© Нона Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??