Aneta_kz (Анета)
511 12601
7 may 2009, 12:48

След мен... 

  Poesía » De amor
781 0 18


Тихо стъпваш край мен

с наранени надежди

и представи

от грешни съмнения.

И изпиваш до дъно

ревнивите спомени,

а в очите ти...

нови видения.

 

Като камък тежах ти.

Като вино маврудено

и болях

с алкохолно натравяне.

Само миг ни бе нужен

и небе изумрудено

да забравим

какво сме си давали.

 

Само миг... и отровата

яростно властваше

и кръстосваше

пръсти прокажени.

Върху шията всеки ден

с белег ни хващаше

и оставяше

следи на наказани.

 

... и тогава си тръгнах

от тебе негонена,

след мен дочу ли

бездомните псета,

как завиваха с моя глас

тъжно-печален,

глас камбанен

от стари кубета...

 

... и дочу ли оловния

звук на сълзите ми,

търкулили се

грешно на пода

и  тежките порти

как скриптяха ,,обичам те''!

Но...

вече спряха за това да напомнят...

 


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??