Кобалтовата лудост ме превзема -
лъч черен в светлини нормални.
Неизживяното е моята поема.
Живяното е мярка за баналност.
Руша се като ретина на залез
в окото на замръкващото утре.
Отхвърлен, пътят ми напомня разрез
под скалпела на демиурга.
Студено ми е - толкова студено...
Треперя в зъбите на сива пепел.
Сънувам непристъпното рождение -
мистичен огън в плен на ветровете.