След нея ще дойде споменът за миналото време.
Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,
така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,
и някак си толкова студена…
Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас –
понякога властен, критикуващ или тихо нашепващ „Обичам те”,
но този глас отдавна е притихнал завинаги…
И този спомен ще пари по лицето,
сякаш там са докосвали нейните нежни ръце,
но те никога няма да бъдат там,
а вместо тях леденият вятър ще оставя пронизваща и студена следа…
Във всяка улица и всеки глас ще бъде тя, ...