Завеси, спуснати във стая тъмна,
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен
от страстите в нощта отминали?
Или не искаха да идва ден
телата още неизстинали?
Прегръдка жадна, криеща надежда,
че няма да отмине този сън.
И в отговор целувка нежна,
а тъмнината вече беше вън.