След още сто години самота
пак Дориан отново е на мода,
тъгуващ със спасителя в ръжта
за свят, във който мисълта е гола.
Пак Пръстенът единствен ни владей,
земята е отново Илиада
и страда с нас добрият Прометей,
че огъня превърнахме във клада.
Евгений е все още тъй красив,
когато заговори за Татяна,
а Ленски – романтичен и влюбчив,
обиден на жените, че са рана. ...