След празника нагарча и сълзи
попиват тайно в смачкана салфетка,
умората като бръшлян пълзи
по изоставената ти жилетка...
Нетрайни спомени за детски смях,
полепнали по тъмните пердета,
след миг превръщат се във прах
и ти се връщаш в своята планета,
където пусто е и няма как
да пренебрегнеш тишината!
Отвън, в студа, изсвирва влак,
а ти прегръщаш самотата...