ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
25 ago 2009, 12:11

След Преображене 

  Poesía » De amor
685 0 16

Ти си драскотина в очите.

Ти си несъмнало вино.

В стих вградила мечтите си

си зачатие морскосиньо.

 

Циганка е душата ти,

а танцува на пръсти.

Опната струна снагата ти,

за свирач е възкръснала.

 

Тежкото вино в кръвта ти

чаша кристална сънува.

Самотно танго страстта ти

със въздишка се люби.

 

Бял кон пред портите цвили.

Нощта се съблича в копитата.

В очите ти - дяволски сили!

Жигосваш ме и не питаш.

 

От себе си не можеш да избягаш.

От себе си не можеш да се скриеш.

Не аз, а ти сега посягаш.

На пръсти се надигаш и ме пиеш.

 

В тази нощ и Луната се кръсти!

Сто луни във очите си носиш!

Топъл шепот на влюбени пръсти.

Взимаш си и не просиш.

 

Женския страх си разчупила

от бездомното куче.

Мъжка длан, пазва разпъпила

и огньове от случване.

 

Нестинарската кръв безпощадна

пак гори те с коприва.

"Ще го целуна сега и ще падна!",

ала аз си отивам.

 

Сърцето ти - рана! Очите ти - дъжд!

Красота във кенарено бяло!

Очи единаци, очите на мъж.

Сърце е на кръст приковано.

 

Влюбено заЗЕМено момиче,

гръмотевице в очите ми сгушена!

Гърбът ти рисува обичане,

а в стъпките ти - градушка...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??