Ако пак ме поканиш на среща
(а аз искам това да се случи)
обещавам да давам надежда,
че възможно е в теб да се влюбя.
Няма толкова да се смущавам
от тревоги и смесени чувства,
че желаеш със мен една кратка
авантюра случайва да вкусиш.
Няма глупава ревност да чувствам
от жени, които не зная
и не искам да чувам как още
във самотните нощи желаеш.
Няма трескаво да бетонирам
със мълчание моето его,
ще протегна ръка да погаля,
както стискаш ръцете си, смело.
Ще разроша косата ти с пръсти,
ще се смея кокетно игриво,
ще разказвам за себе си, също
ще разпитвам за твоето минало.
Ще намеря допирните точки
(Боже мой, обещавам!)
та когато срещата свърши,
сам да искаш да бъдеме заедно.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados