Нито се научих,

нито се поучих.

Облаците розови

вземах за памук.

Нищих и разнищвах -

връзвах ги на възел,

миг и се разпадат -

зъзна долу в смут.

Захарно примамват -

чудо изживяно,

вещерска поличба,

скрита в розов цвят?

Уроки не хващам,

сладкото е радост,

хуквам да ги гоня,

чувствам оня глад.

Мога на простора

хляб да си замеся.

Птици да накацат

в облак от трохи.

Кротнала се кратко

кърпа да развея –

не че се предавам -

да ме отличи.