15 jun 2018, 16:59

След розовите облаци 

  Poesía » Filosófica
269 0 1
Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах -
връзвах ги на възел,
миг и се разпадат -
зъзна долу в смут.
Захарно примамват -
чудо изживяно,
вещерска поличба,
скрита в розов цвят? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??