След смъртта

18 dic 2006, 23:46

Poesía

990 0 2

Под ноктите ми в кръв,
плуват мисли и мечти,
забравени от мен, зоват
сивото лице да просълзи.

Мъртвите коси да заблестят.
Сърцето безспирно да тупти,
устни стон да промълвят,
да се съживят замръзнали очи.

Увито в паяжина съвършена,
покривалото - безлична нежност...
пътува тяло към огнената бездна...
за да тлее душата мy във вечност...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

2007-01-07T02:07:24+02:00

Много си мъдра за своите години. Стихът ти ми хареса, много си смела!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-19T10:58:22+02:00

Този стих е депресарски. На такова красиво дете на изкуството не му отиват такива мисли.