След смъртта

4 nov 2018, 20:49

Poesía » Filosófica, Otra

775 0 2

Все някога аз ще издъхна...

загледан в небесната шир...

в безкрайната горе вселена...

и в нейните чудни звезди...

Душата ми дълго ще броди...

из този разпадащ се ад*...

години наред ще те търси...

за теб ще обърне света...

Когато най-после те зърне...

тя ще да се сгуши до теб...

косите ти ще да докосне...

и моля те... ти не се бой!

Тогава едва аз ще бъда...

свободен от тази земя...

тогава - когато те зърна...

след всичките тези лета...

*Земята

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Адриан (Андрей Андреев)

2018-11-07T18:52:46+02:00

Не бих казал, че съм имал предвид мотива за щастието, но съм съгласен със становището ти. Може да се тълкува и по този начин. Просто преподавателката ми ми липсва.
щураче (любимка)

2018-11-06T09:56:57+02:00

Повечето хора си мислят, че ако ударят джакпот от някоя лотария или получат огромно наследство от някой неизвестен чичо-милиардер ще настане щастието на щастията, ти пък очакваш смъртта за да заживееш щастливо Развеселяващо пишеш