sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129
24 nov 2007, 9:00

След смъртта (На Тоше Проески) 

  Poesía » Otra
1067 0 4

Ако знам, че ще те върна, мога
от света подземен да те взема,
със сълзи и молби горещи мога
живот за теб от Господ да измоля...


 

Угасна вече твоята усмивка топла...
Не ще се чува твоят глас неземен...
Смъртта бе алчна и теб избра си...
Животът бе жесток, не те опази...


 

На кого усмивката ще виждам вече
и гласът на кой ще топли вечер?
Теб те няма... Чуй, тази песен плаче

и тъжна ти остави сцената да гасне...


 

На Тоше Проески
17.20.2007

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сажелявам за болката която си приживяла.....Знам какво ти е ....Повярваи Ми...Стихотворението ти наистина Много ме трогна...
  • Знам, че не можем да върнем човек, отишъл си от този свят. Губила съм приятели по този начин... Знам как боли от безсилието в този момент...
    Но това стихче, се роди в главата ми за броени минути, когато разбрах за смъртта на този истински музикант. Едно от любимите ми стихчета си ми е, защото е много истинско и искренно. А и според мен се получи красиво
  • Не тъгувай!
    Птиците пеят в Безкрая.
    Аз знам така-
    денят , вкойто си отива някой не трябва да бъде тъжен,колкото и непостижимо да звучи това.
    Трябва да го Светиш този ден.А човека ,който не е вече до теб да го носиш в сърцето .Заради него да живееш.Да ти бъде пред очите в трудни моменти...
    За Тоше Проески мога да кажа , че е голям музикант.Няма да забравя ,когато го гледах за пръв път в един клип с Есма Реджепова...Това ,което той правеше като музикант е - истинска музика....
  • Съжалявам за болката ти.
    Не можем да ги върнем, но да ги помним докато сме живи.
Propuestas
: ??:??