2 mar 2013, 11:45

След сто години 

  Poesía
1162 0 16

След сто години пак ще те обичам

и даже да съм прероден,

ще бъдеш моето момиче,

искрицата щом палиш в мен.


Дори да имам сто живота

и знаци сто... от сто съдби,

в отвъдното... и на земята

ще диря твоите очи.


Дори да чезнат и планети,

да гаснат в космоса звезди,

любов... едничка ще ни свети

във луднал свят от празноти.


И даже в нощи да надничам,

в градини сънни... да летя,

там влюбен вятър ще надтичам,

в къдриците ти щом заспя.


След сто години пак ще те обичам

и даже да съм прероден,

Аз... залезът ще съм ти личен,

Ти... изгревът ще си за мен!



© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??