27 ene 2019, 1:20

След татко и мама 

  Poesía » Filosófica
304 1 0
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите
и бяхме сякаш едно цяло.
сега ги няма сред лъчите
и в нас е нещичко умряло.
И ние пътници сме, Боже!
По техен път и ний вървиме.
И нас ни чака друго ложе...
Дано със тях се поздравиме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??