15 ene 2009, 14:55

След теб 

  Poesía » De amor
722 0 2
Трудно се разбира самотата,
щом веднъж не си останал сам.
Чакайки да влезеш ти от там -
колко пъти гледах към вратата!
-
Чувах теб във всеки нежен глас,
всеки ред до тебе бе отнесен...
Всеки кадър беше филм за нас,
всеки звук - любима наша песен.
-
В трудни нощи спеше в мене страх,
всеки сън за тебе беше стотен.
Мислите си чувствах като грях -
всяка правеше ме още по-самотен.
-
Трудно свикваш със тъгата,
много дълго си нещастен -
любиш в спомените страстно,
днес поглеждаш към вратата...
-
Влиза само самотата.

© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??