1 jul 2008, 8:32

След теб 

  Poesía
635 0 8

 

 

Окъпах се в зеленото

на твоите очи.

Потънах във студеното

на многото лъжи.

Ръце протегнах и прегърнах...

себе си.

От нищото най-много

ме боли.

Препънах се във тихото

след тръгването ти.

Не очаквах тишината

да вали

в очите ми.

Пометох спомените и

ги скрих от себе си.

Останах без душа

да те обичам

отдалече.

Както преди.

Намерих път и криволича.

Вървя по твоите следи.

Спирам се да коленича

и да помоля себе си,

сърцето си -

да ти прости.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ръце протегнах и прегърнах...

    себе си.

    От нищото най-много

    ме боли
    Този стих е толкова , прекрасен , колкото и тъжен ... много ми харесва , според мен невероятно добре е изразена тъгата след раздяла . Успехи!
  • прошката е даване...и благородство...
    ти си чудесна ...с обич, Илиана.
  • Ти ще простиш,но има ли кой да я очаква...
    обичай се!
    Прегръдка!
  • Останах без душа
    да те обичам
    отдалече.

    Но си готова да простиш...
    Поздрав!
  • сигурно си чувала фразата,че само силния прощава(не се сещам точно как беше)
    така че:Бъди силна и прости
  • Много истински и искрен стих!Прекрасно е!
  • Невероятно добра си!!!Готова си да понесеш нечий кръст!...
    Поздравления и усмихнат ден ти желая!!!
  • Прости, прошката е сила!
    Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??