Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни
следите мои да изтрие,
тръгни напред и стъпки остави
по мене твойта диря. Белег.
И някой ден сети се ти,
че имаше жена, постеля...
Ако можеш, намери ме и ме събери,
след теб обаче ако оцелея..
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
бавно да угасна и да тлея..."
Това е силно