След толкова забрави
(Преди да се завърнат)
Понякога те се връщат
за още неразплакана любов
За още от неразскъсаните
чувства.
Преди да бъдат кубчета месо,
преди да бъдат изгорели
За късчета запазена любов,
жадни, мърляви и пепеляви.
Идват сразени,
след толкова забрави.
От нищото - възкръснали,
едва ли
С дъх оттекъл и столетен,
нашепвайки забравената
"наша" песен.
Те са тук, вече проумяли,
изгубили всичко в нищото.
Святото са в дим превърнали.
Задават се! Виждаш ли?
Светло - сиви, бледи сенки.
Минаха години,
преди да ги забравим.
А ето днес - за нас от тях -
чуваме възхвали.
Съжаляват в шепотния крясък,
искат от миналото си
да ги извадим.
Не са ни забравили до днес
архивираните ни любови!
© А.А. Todos los derechos reservados