Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди.
Размахва пръст на алчната ми мисъл.
Припомня, че е върнал в мен надеждата,
която в стихове за мъка бях отписал.
Отдавна тъй не вдишвал благоденствие,
аз исках този свят да ми дължи,
това което вярвам, че за мен си е -
да гледам в твойте влюбени очи... ...