20 sept 2006, 17:38

След тринайсет дни 

  Poesía
636 0 4

Един, два, три...
Не остават още много дни;
Четири, пет, шест...
Както вчера, плаках и нощес;
Седем, осем, девет...
Мислите объркано се реят;
Десет, единайсе и дванайсе...
Ах, глупачке, овладей се!

Идва и омразният тринайсти ден!

И мислиш, че със него идва краят,
края на един познат живот,
но във друго хората ме уверяват,
щял да бъде той началото на нещо по-добро...

Но кажете, моля, на какво?!

Сълзи, сълзи, сълзи...
капят от подпухналите ми очи;
Светът за мен на две се раздели!
На адът настоящ и раят на отминалите дни...

Ах, какви щастливи дни!

Но дошло е време да напусна рая,
и зная аз сама това си причиних,
сама предрекох си да страдам
и след тринайсет дни съдбата ще ми отмъсти!...

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Гиги.
  • Благодаря ви за коментарите, Дими и Гери! А относно смяната на думата - да, ще звучи по-хубаво, но ще промени смисъла, затова, въпреки, че ще е по-тромаво, мисля да не го променям.
  • Хубаво е, Лили!
  • Ако сложиш след думата дванайсе - осъзнай се, вместо овладей се? Съдбата понякога е неразбираемо жестока, а понякога неочаквано щедра!
Propuestas
: ??:??