25 may 2008, 16:14

след време 

  Poesía » De amor
721 0 3
Почакай, спри, защо си тръгна даже и не каза,
ти не разбра, че много ме боли,
обичам те, а исках да те мразя,
всичко свърши - просто забрави.
Почакай, спри, аз търся те във мрака,
сгреших, признавам своята вина,
зная, късно е, зад ъгъла те чака,
твоята ''добра'' жена.
Почакай - протегни ръка поне за ''сбогом'',
че ще ни срещне някой ден света,
тя невъзможна беше просто нашта обич,
със нея си сега, а аз сама.
След време тази болка ще премине,
ще те забравя, няма да тъжа,
ако щастлив си с нея, забрави ме,
аз без теб едва ли ще умра...
Мечтата смела в своя път ще търся,
ще срещна, вярвам, истинска любов,
животът продължава... с теб не свършва,
но свърши невъзможната любов.


© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бъди щастлива с новата любов,
    която неминуемо ще те настигне!
    И полетяла с порив чисто нов,
    ще тръпнеш Обична и млада!

  • ДА! И на мен много ми хареса, хубав край, силен! Желая ти да намериш Възможната любов и да бъдеш щастлива!
  • Много ми хареса! И...да, живота продължава... но как?
Propuestas
: ??:??