rumbic (Руми)
329 4585
21 may 2018, 18:18

След време, ако пак ме пожелаеш... 

  Poesía
2662 25 23

В тъгата ми не можеш да проникнеш –

море е от изплакани сълзи!

Не трябва точно днес да ме обикваш

защото, точно днес ми се мълчи!

 

В душата ми опитай да надникнеш –

ще видиш колко силна съм била,

тогава можеш пак да ме обикнеш

но в този ден, избрах си самота!

 

След време, ако пак ме пожелаеш,

дори да съм накрая на света,

аз вярвам, ти ще ме познаеш,

но днес съм като клонче под дъжда!

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато наистина обичате, няма ден да бъдете самотни
  • ... Преживян момент отживота....и аз имах такова клонче...
  • Марко, сърдечни благодарности за това, че си бил из дебрите на моята поезия! Вече ме усмихна и няма нужда да правиш нищо! Благодаря!

    meteor (Шехерезада)
  • В тъгата ми не можеш да проникнеш –
    море е от изплакани сълзи!...
    Руми, какво да направя, че да те усмихна....
  • Благодаря ви, момичета!!!
  • Сама,но не самотна! Словото ти се лее блестящо,Руми !
  • Нежно, чувствено и обнадеждаващо. Имам чувството , че е писано на един дъх и с лекота. Поздравления, Руми!
  • Благодаря ти, мила Ели!
  • Красив образ е това клонче под дъжда – като финал на стиха, изпълнен с тъга и копнеж...
    Честит Пазник, Руми!
  • Благодаря, скъпи приятели! Нека всеки нов ден ви носи наслада от малките, но истински неща в живота!
  • Миговете тъга ни карат да усещаме по осезаемо липсата и желанието за любов.Поздрав и уважение, Руми!
  • Поздравления за хубавия стих ,Руми!
  • Има и такива моменти но те са за да предизвикат Слънцето да грее по силно за да стопли студените ни тръпки.
    Поздрав!
  • Тъжна си тук, Руми, но нямаш стих в който да не "храниш" Надеждата - както казва и Младен - душата ти винаги така пише - надеждно!
  • Всеки има нужда от своето си време, а който обича ще има търпение да почака. Поздрави, Руми!
  • Много силно въздействие си постигнала, Руми, с помощта на поетичното си слово, подплатено с техника, както и с тези своеобразни антитези, отрицаващи възможността за любов в настоящето, но допускащи я в едно бъдеще. Може би днешният ден, час, минута, секунда и изобщо квант-време, е нещо което дължим на себе си за своеобразна и тъжна равносметка, за причастие на собствената си душа и за лична изповед пред съвестта си. Защото, с какво друго разполагаме, освен с настоящия миг. Той е нашият олтар пред Бог.

    Дано съм те разбрал правилно, но дори и да не съм, остава фактът, че творбата ти въздейства много силно. Убеден съм, че този ефект се дължи изцяло на обстоятелството, че пишеш с душата си. Поздравявам те!
  • На всички вас, приятели, които прочетохте, коментирахте и поставихте в любими моето малко излияние, благодаря! Да имате много усмихнати и творчески дни!
  • Първо заглавието грабва-пак има някакъв зов и после....пак тъга,сълзи,мълчание и самота!Докосва много,прави ни съучастни към тая твоя лирическа героиня,Руми!Но ти не допускай тя да повлияе на твоята слънчева душа,родена да обгрижва,радва и живее в радост и щастие!!Като произведение е безупречно-както винаги-кратко,ясно,разбрано!!!
  • Харесах!
  • Красота!... Браво, Руми! В любими.
  • Чудесно...
  • И на мен ми хареса. Благодаря!
  • Руми, прекрасно е! И от мълчанието човек може да настръхне...
Propuestas
: ??:??