СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки,
че животът край нас прелетя
и в сърцата бразди е оставил –
колко зими, лета без цветя
през душите ораха направо?
И воювахме често – защо?
Знамената ни днес са на дрипи.
В остарялото наше гнездо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse