Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо -
не съществува бог или пък дявол.
Безумните въпроси се пропиха
в съзнанието странно изтрезняло.
И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла.
Отекват ударите на далечно бреме
и срещите превръщат се в раздяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.