Следа
На Д.
Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече
и стана потреперващо студено...
И тръгнах си със болка и надежда
под стръмното корито на небето...
Усещайки във пулса ми сърцето,
дъждът-приятел в мен се заоглежда...
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
Да!... Понякога дъждът е най-добрият приятел...
Поздрави!!!