29 jun 2010, 13:57

Следа 

  Poesía
557 0 1

 

Следа

 

                         На Д.

 

Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече
и стана потреперващо студено...

И тръгнах си със болка и надежда
под стръмното корито на небето...
Усещайки във пулса ми сърцето,
дъждът-приятел в мен се заоглежда...

 

 

 

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "дъждът-приятел в мен се заоглежда..."
    Да!... Понякога дъждът е най-добрият приятел...
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??