10 abr 2014, 11:09

Следа 

  Poesía » De amor
867 0 12

                                  Следа

 

        Аз съм 

        на другия край  на отсечката.

        Усещаш ли

        паметта помежду ни.

        Онази исконната, вечната...

        ... до безкрайност

                                      обтегната струна...

        

        И макар че

        на смърт сме обречени - 

        от любовта ни

        тук ще остане,

        по скалистото наше поречие,

        следа щастлива

        от нашите рани.

© Милко Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "от любовта ни
    тук ще остане,
    по скалистото наше поречие,
    следа щастлива
    от нашите рани."
    ...........................................
    Оригинален стих, уникални метафори и
    много красиво послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ние сме като стъпки в пясъка, а любовта ни е като слънцето.... Морските вълни ще заличат стъпките, но слънцето винаги ще изгрява! Подавам ти ръка за поздрав, Милко!
  • Обречени на смърт, ще живеем вечно с любовта си.
    Чудесно!
    Христос восскресе!
  • накара ме да си припомня нещо старо от Владимир Башев:
    "...Ний не щем нито славата, ни участта
    на големите гении!
    Нас ни стига признателността
    на едно поколение..."
  • Следите остават....
    Поздрав, Милко!!
  • Красота на изказа! Това е поезия! Браво, Милко! Поздрави!
  • С Краси Чернев. Поздравявам те!
  • Така е,Милко,следа ще остане от всеки от нас,докато има кой да ни помни!Прекрасно е и го оценявам!
  • Благодаря ви Приятели!
  • Добре казано - с малко думи, точно прицелени,
    с необходимото философско оттласкване от преходността!
  • Аплодисменти!Много ми хареса!
  • Любовта остава и след смъртта, защото Е...

    Поздрав, Милко!
Propuestas
: ??:??