Сърцето ми за миг се вкамени. Пречупено на две, в последен спазъм. Достъпках го... Крещях: "Не го жали. Един живот - Бе миг... като оргазъм". Последната секунда на нощта проплака като кучка покрай къщата. Припомняйки ми колко съм сама и колко, от различност, съм си същата. Редувах те във сънищата си. Един за днес и същият за вчера. А моят страх нестихващо мълви: "Сънуване последно е... Химера". Не искам да забравя даже миг. Долюбвах всяко твое необичане. Изписвах бавно, сричково... във стих безмълвните ти думи... неизричани. Не мога да те имам... и боли. Клиширано до болка е, но искрено. По листа ми мастилено кърви последен възклицателен... следистинно!
Крем, и без да оставям коментар чета всичко от теб.Стилът ти не може да се сбърка защото е....Незабравим.......Честита Нова Година!Желая ти много сбъднати добрини!!!
Олеле...Миличка, това ми е любимото стихотворение за днес!
Най-доброто, което прочетох!!!Благодаря ти за приятната изненада, дълги пости без стиховете ти бяха
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Моите възхищения!!!