Всяко лято те виждам, как минаваш оттук,
прашен пътят - следите Ти крие,
вода ти наливам във глинен бърдук
... и на мене от там ми се пие.
Бродил дълго по стари, далечни земи,
уморени, краката те водят.
Ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.
И на моя прозорец всяка вечер гори
тиха свещ, ала Ти я отмина.
Поспирай се, страннико, само за миг,
нека пътят от теб си почине. ...