Следколедно завръщане
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно.
Безродно чернеят обрулени драки,
маркирали път там, дето вече го няма,
зад тях многоглаво дъхти пущинакът
на смъртна забрава, на тъжна измама.
Завой, после втори – все стръмни, опасни,
изтрити от мозъка – и непонятни –
от гуми следи – тъй черни, тъй ясни –
смърт сякаш задрямала в знаци невнятни.
И все пак се връщаме – въпреки всичко,
че няма край там, де било е начало.
Посреща ни котка, дивяла самичка,
но в мисъл и вярност по нас оцеляла.
И в ласка, и в обич, по котешки нежна,
тя спомени скъпи в душите възражда-
а ние, повярвали в Коледа снежна
и в нейното свято духовно прераждане,
отгребваме обич, отпиваме милост,
погалени сякаш от сянка любима,
по глътка си вземаме дързост и сила,
по зрънце от вяра, че още ни има.
И пак се разтваряме в света извънкъщен,
за битки събрали и сили, и жажда,
а щом наранят ни – отново се връщаме,
сърцето превързваме – и се прераждаме.
© Венета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за топлите думи, за съпричастното отношение! Поздрави, teis!
-
Толкова е тъжно, но истинско... много вярно си го казала- с превързано сърце...страшно е да, усещам го, но животът е път напред!... Много ми хареса, поздрав, Венета.
-
Благодаря, приятелю! Всъщност прав си - нетрадиционно е. Но е логично. По Коледа всички се връщат по родните места - да се съберат, да бъдат заедно. От един момент нататък обаче няма при кого да се връщаш по старите места - средищният център се измества, задълженията по Коледа те поглъщат…...Но пак, макар и след празника, се завръщаме - там, където щастливо сме празнували години наред. Правим това пътуване така, с някаква луда надежда, или по навик, от дълг – а в крайна сметка като пречистване и зареждане...Мисля, че всеки го прави! Поздрави, Красимир!
-
Замислих се и ми хареса този нетрадиционен не-коледен поглед!
-
Благодаря, скъпа Жанет! Поздрави!
"Ех, тези котарачета!" Така е, Валентин! И аз имах черен котарак - отрови се с нещо ,най-вероятно с миша отрова. Заспа тихо и кротко в един ъгъл - и си отиде. А наскоро ми смачкаха уникален сиамски котарак - млад, едногодишен, красавец. Шофьорът на колата нарочно зави към тротоара, за да мине през него. Котето умря на място. Колко сме жестоки ние, хората - нараняваме се един друг, после плачем и се жалваме от жестокия студен свят... Поздрави и благодаря за споделеното! -
Хубав стих!
-
Темата за котките е моя болка и съдба...Мъчно ми е за тази котка - но тя е добре...Преди половин година загубих любимата си котка сиамка и още го преживявам по сто пъти на ден ...Опитвам се да обясня защо може би ми се е получило обобщението...котката е пазителка на дома - докато я има, къщата не е празна - има при кого да се завръщаме, има кой да ни зарежда с топлина - поне за мене един котешки мустак е достатъчен, за да хвръкна до небето
. И така - темата за бащиния дом - безвъзвратно опустял, но свиден, притеглящ, зареждащ - болка и обич. Благодаря ти, мила Светлана! Хубава вечер! -
Страхотно и мило и замислящо е това за котката.
И в ласка, и в обич, по котешки нежна,
тя спомени скъпи в душите възражда-
а ние, повярвали в Коледа снежна
и в нейното свято духовно прераждане,
отгребваме обич, отпиваме милост,
погалени сякаш от сянка любима,
по глътка си вземаме дързост и сила,
по зрънце от вяра, че още ни има.
И пак се разтваряме в света извънкъщен,
за битки събрали и сили, и жажда,
а щом наранят ни – отново се връщаме,
сърцето превързваме – и се прераждаме.
То аз копирах почти всичко, но е толкова...истинско... -
Благодаря, Светлана, за милите думи! А това за котката е самата истина - снежнобяла, с дълга пухкава козина и изумруденозелени очи - стои там тази красива котка и ние нямаме сърце да я приберем при нас - толкова е привързана към дома, че или ще избяга, или ще умре, ако я преместим. Заради нея си ходим всяка седмица и оставяме 2 кг суха храна. До другата седмица няма нищо в пакета - подозирам, че черпи всички махленски котараци - но няма какво да се прави Поздрави!
-
И все пак се връщаме – въпреки всичко,
че няма край там, де било е начало.
Посреща ни котка, дивяла самичка,
но в мисъл и вярност по нас оцеляла.
Много хубаво, много ми хареса, браво на теб, браво!!! Благодаря ти за стиха!!! -
Благодаря ти, скъпа Мая! Опитвам се да бъда аз...но не ми е лесно - цял живот съм преподавала чужда поезия - и никога допреди година не съм писала) Благодаря, че прочете и коментира! Поздрави!
-
Благодаря, скъпа Миночка! Хубаво -да, но и много тъжно е такова завръщане...А необходимо. Пък тъжно, винаги тъжно)Поздрави!
-
Прочетох с удоволствие!Стана ми хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
