Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
7 ago 2019, 19:48

Следлюбовно 

  Poesía » Otra
1190 9 14

Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.

 

И кашля силикозно обич стара,
и вярва си - патина е ръждата.
С една везна останал е кантара,
сърца от ламарина, не от злато.

 

Не ни боли и всяка нощ е сива,
залязва все по-дрипава Луната.
Кой каза любовта, че си отива?
Обичам, да...Обичам...Самотата...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ена!
  • Всеки има нужда да бъде в самота. Това е площадката преди следващите стъпала...
    Добре казано
  • Камбанен звън е твоето мълчание, Щурче. LY Красе, Роси, Ева, Смуути, Нежност моя, Магьоснице, Дани, благодаря ви! От сърце!
  • Само силните обичат самотата! Поздрави, Наде!
  • "С една везна останал е кантара,"
    Надето, пак го направи - закова!
  • Така тъжна си тук, любима...
    Но пишейки все така будиш възхищение...
  • Че какво ѝ е лошото на самотата когато си с интелигентен човек
  • Чудесно откровение!
  • Това беше прегръдка! А понякога това е най-ценното от любовта!
  • ...
    Прочетох твоята тишина. Прочети моето мълчание. Щур!
  • Ники, Feel,благодаря ви сърдечно! Марийче, прегръщам те! Мъдър си, сенсей! "Закова" го! С "цигански" пирон!
  • Както е казал един умен стар човек - пак няма да кажа кой, от скромност: Човек, който е скучен сам на себе си, за умните е излишен...
    Хубаво...
  • Наде, толкова ми е близка поезията ти! Независимо от темата, в нея винаги има нещо зареждащо и ме омеляваш до сълзи!
  • Тук си много различна Наде!
    Хареса ми тази самовглъбеност и ретроспекция на миналото!
Propuestas
: ??:??