СледРожденДенно...

10 feb 2017, 14:52

Poesía » De amor

289 0 3

СледРожденДенно...

40...

четиридесет препускащи години

пораснала съм времето върви

но спомените още в мен напират

и още в мене времето боли

натрупах опит с мислите за нея

и с тихата надежда за звезди

научих се и под дъжда да пея

да сипя обич в своите следи

не ме целунаха безброй момчета

заложих на приятели добри

а хвърлена в небесното монета

предрече ми – душата ще лети

вървях така в зелено тихо боса

косите си раздиплях с ветрове

и отговори търсех на въпроса

как да преборя всички страхове

тогава той внезапно ме намери

и нарисува цветна любовта

в очите му очите ми поспрели

създадоха ключа за вечността

сега вървим ръцете си преплели

на куп тегоби някак си напук

и топлинка от бъдещето взели

се вслушваме в домашния капчук

ще сбъднем устрема на милиони

отново ще сме птици в синева

по старите космически закони

безвремие ще властва над света

а любовта ни огнена и здрава

ще е посока бряг и тишина

родена от магическа жарава

с искрите си ще пръска светлина

07.02.2017г.

Елица

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melanie (Елица Георгиева)

2017-02-12T11:15:47+02:00

Еси, Силве, благодаря ви, момичета за топлинката! Прегръдки!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-11T22:17:20+02:00

ЧРД на патерици,много е добро!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-11T18:31:44+02:00

Красив и въздействащ стих! Поздрави!