Като слепец затворих си очите.
Как е? И какво се чувства?
Още стичат се сълзите,
макар и нищо да не виждам!
И боли, и пак си тук,
но вече други няма.
Живея някак си напук,
в една бездънна и дълбока яма!
И съм жалък.
И ненужен.
Напразно времето пилея.
За тази болка няма лек,
как искат от слепец да оцелее?
Но се свиква и научих.
Човек и със това се справя.
Единствено с едно не може -
без любов, когато го оставиш!