Сляпа ли бях, че тебе обичах,
че имала съм от тебе много?
Сляпа ли бях, че след тебе тичах,
но сега виждам, казваш ми сбогом...

Защо сърцето ми разпали,
теб да жадува, да иска,
а накрая, да го разбиеш ти поиска...

Мразя се за това, че те обичам!
Мразя се за това, че ти вярвах за всичко!
Мразя се, защото тебе искам!
Мразя се изобщо, че вярвам в любовта...

Нека намериш някоя друга,
която да не е като мен.
И от нея да искаш всичко друго,
но не и сърце за ден...

Не я наказвай със сълзи горчиви,
тъй както наказа мен.
И от нея тъй не си отивай,
и нея не искай за ден...

Бъди щастлив, само това ти пожелавам,
но не искай след болката, която ми причини
аз да те познавам...

Мога да ти простя,
но не и спомена в миналото да оставя.
Мога да съм ти непозната,
но не и да те забравя.

Името ти от съзнанието ми
не ще затрия.
На себе си го дължа,
но теб от живота си някак ще изтрия
и без теб напред ще продължа.

Колкото и да плача,
знам, че няма да те върна.
Колкото и да страдам,
знам, че повече не ще те прегърна

Аз за теб бях играчка.
С мен се разигра
и сърцето ми смачка.

"Мразя те" не мога да изрека,
"Обичам те" също не мога,
но ти с мен се подигра
и колкото да не мога
ти казвам "Сбогом"...

Стихотворението е на Silver_Tear аз просто го побликувам, мен лично ме грабна и ми хареса много.