И там, на кладата,
насред площада тих,
привързана -
душата ми стоеше,
един дори
й бе написал стих,
а друг със кръст,
молитви и четеше
... извърнала главата си
встрани,
проклинаща -
и демона, и рая,
тя, грешната,
палачът свой прости
и с нежни пръсти му показа края.
© Лулу Todos los derechos reservados